Вход
В речта си пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН президентът на Гана Джон Драмани Махама засегна редица глобални проблеми — войните, неравенството, дълговете на развиващите се държави, климатичните промени и начина, по който светът използва природните богатства на Африка.
Но една дума преминава през цялата му реч — справедливост.
Дума, която понякога сякаш е станала неудобна. Защото когато започнем да говорим за справедливост, неизбежно стигаме до въпроса:
Кой всъщност получава богатството от природните ресурси на една държава?
Махама го казва ясно:
„Africa does not seek charity. Africa seeks equal partnership.“
И продължава с една конкретна позиция: Африка не иска повече просто да изнася суровините си. Тя иска минералите да бъдат преработвани на континента, там да остават индустрията, работните места и по-голяма част от добавената стойност.
Това не е само африкански въпрос.
Нека погледнем към България.
При находище „Елаците“, от което се добиват медно-порфирни златосъдържащи руди, актуалният концесионен механизъм предвижда плащане между 1,5% и 4% от стойността на съдържащите се мед, злато и сребро, в зависимост от рентабилността.
За сравнение, Гана въведе през 2025 г. скала за големите златодобивни предприятия от 5% до 12%, обвързана с международната цена на златото; за редица други минерали ставката е 5%. Системите са различни и числата не могат да се сравняват механично, но посоката на политиката е видима — държавата търси по-голям дял от стойността при високи цени на природния ресурс.
И точно тук думата „справедливост“ престава да бъде абстрактна.
Тя означава съвсем конкретни въпроси:
Когато земята дава мед, злато или други ценни суровини — каква част от създадената стойност остава за обществото?
Къде се извършва преработката?
Къде остават работните места?
Кой получава приходите и кой поема екологичната цена?
Речта на президента на Гана си струва да бъде чута именно заради тези въпроси.
Ето и самата реч: (93) HISTORIC: Ghana’s President RESPONDS to Trump’s “ANNIHILATE” Warning at UNGA ! - YouTube
Защото независимо дали говорим за Африка или България, природните богатства поставят един и същ въпрос:
Как изглежда справедливото разпределение на богатството, което принадлежи на една държава и нейните граждани?
